РАЙОН ТРИАДИЦА

Програма за действие на Младежкото обединение

 

1.    Държавна политика за младежта. Време е!

Дълги години държавната политика за младежта се свеждаше до организиране на семинари, кръгли маси или спорадични кампании с концерт или конкурс за есе. За нас младежката политика е нещо различно – тя е надпартийна и междусекторна политика, която е комплекс от мерки, грижи и приоритети в почти всички сектори на държавното управление.

В институционално отношение ресорът „младеж” винаги е бил в политическата,  имиджовата  и  финансова  сянка  на  спорта.  Днес вливането  на  „младежта”  в  образователното  министерство  също отрежда на политиката за младите второстепенна роля.

Виждаме и друг проблем: самите млади хора и техните организации също   имат   какво   да   наваксват.   България   дълго   време   беше единствената страна от ЕС, в която няма Национален младежки съвет – младежко представителство, което да отстоява единния им интерес пред държавата.

Приоритети ни в сферата на политиката за младежта са:

Приемане на Закон за младежта, който ясно да формулира трайни правила, приоритети и дейности на държавата;

•    Реално приложение на Годишния доклад за младежта, внасян от специализирания орган  и  разглеждан в Народното събрание. Докладът трябва да представя качествен анализ за състоянието, тенденциите и проблемите на младото поколение.  Този  документ  не  е  досадна  подробност  в работата на Народното събрание, а цели да провокира задълбочен дебат за състоянието на младежта;
•    Създаване на самостоятелен държавен орган в сферата на младежката политика, грижата за семейството и децата. Този орган   трябва да е с минимален административен щат и с максимум изнесени регионални структури;
•    Увеличаване броя    на    Младежките    информационни центрове  и размерите на тяхното финансиране;
•    Разработване на План за развитие на България до 2030 г. с ясни цели, конкретни задачи и визия. По този  начин младите хора ще имат ясна перспектива за бъдещето си тук, в България;
•    Не приемаме мнението, че политика за младите се прави само в София и големите градове. Младият човек във всеки град трябва да има равен шанс за достъп до информация, знания,  технологии,  възможности  за  продължаване  на обучението и за професионална реализация;
•    Включване на политиката за младите в стратегията за развитие на рeгионите;
•    Изграждане  на  информационни  центрове  с  достъп  до специализирана  информация, интернет, консултации.

2. Образование = Реализация

Убедени сме, инвестициите в образование и наука са необходимост, а не лукс. За нас дипломата не е самоцел. Образованието трябва да обединява академичното знание с изискванията на работодателите и бизнеса. Науката не е застинало понятие. Днес тя се прави най- добре от млади, динамични и търсещи личности. Безпокои ни, че в академичните институти учените под 35 г. се броят на пръсти, докато техните млади колеги се реализират успешно на Запад.
От   инвестициите   в   научни   изследвания   и   разработки   пряко зависят развитието на иновациите и по-високите постижения на икономиката. Държавната подкрепа за научни проучвания и проекти в хуманитаристиката възприемаме като инвестиция в националния дух, култура и самочувствие.

Чрез системите на публично-частното  партньорство:

•    Създаване на Центрове за трансфер на иновации, хора и технологии,  които  да  са  връзката  между  икономиката  и образованието;
•    Създаване на Кариерни центрове във всяко висше училище. В  тях  работодателите  да  бъдат  стимулирани  да  търсят млади  специалисти  и  да  партнират  на  преподавателите  в практическото обучение на студентите;
•    Планиране  на  образованието  по  региони.  Териториалното разпределение  на  специализирани  училища  е  остаряло. Нужно  е  стратегията  за  развитие  на  образованието  да отговаря на спецификите и на перспективите за развитие на всеки регион;
•    Ученически стажове в реална производствена среда;
•    Развитие на системи за валидиране на знанията и уменията, придобити в различни форми на неформално учене, в реална производствена среда и др.;
•    Създаването    на    Фонд    „Интелект”    за    подпомагане    на талантливите  деца.  В  него  да  се  отделят  всеки  2%  от държавната издръжка на ученик, както и 0,5%  от приходите на общините от продажбата на общински имоти;
•    Създаване на Училища „Втори шанс”, които дават възможност на всеки млад човек, останал извън образователната система, да навакса пропуснатото и да получи знания и диплома;
•    Увеличаване  на  инвестициите  в  образование  и  научни изследвания. Контрол върху изразходването на средствата, отделени във Фонда за научни изследвания;
•    Увеличаване  на  заплатите  на  млади  асистенти  и  млади учени;
•    Разширяване на програмите за изучаване на чужди езици и отварянето им за хора от всички възрасти като средство за постигане на реална мобилност;
•    Усилия за пълно признаване на всички придобити знания и умения на българските граждани в цяла Европа, за да имат реален шанс за мобилност;
•    Приемане на Европейска харта за стаж, която да даде на младите  хора  повече  права  при  натрупването  на  стаж  и гаранции за достъп до добър старт в кариерата;
•    Създаване на система от стимули и условия (включително данъчни облекчения) за бизнеса, така че той да заяви искане за конкретни студентски специалности като същевременно осигурява стипендии и спонсорира обучението на студентите в тях;
•    Създаване    на    нормативна    база    за    изпълнение    на ангажиментите на получилите стипендии или спонсорство от работодатели.

3. Трудът ни – ясни правила и добри условия

Вярваме, че професионалното развитие на всеки млад човек зависи от личните му усилия и качественото образование. Средата, която създават държавата и гражданското общество, обаче е решаваща за успеха.

•    Разработване  на  система  от  социални  пакети  за  млади специалисти, работещи по възлови за страната проекти;
•    Продължаване   на   изграждането   на   индустриални   зони в    българските    градове. Индустриалните    центрове    са възможност за насърчаване на инвестициите и подпомагат развитието на отделните икономически региони;
•    Ефективно прилагане на принципа на „мълчаливото съгласие” в  публичната  администрация.  Мярката  ще  пести  нашето време и ще намали бюрокрацията;
•    Държавата да не се оттегля от функциите си по контрол и регулация на естествените монополи;
•    Провеждане на специализирани трудови борси за младежи, както    по    региони,  така и    в    сходни    професионални направления;
•    Разработване и прилагане на програми за старт в кариерата, както в държавната и общинската администрация, така и в реалния сектор;
•    Програми за менторство в реални производствени условия;
•    Предлагане  на  възможност  за  заетост  и/или  включване  в подходящо професионално обучение за всеки млад човек, останал без работа повече от 4 месеца;
•    Провеждане на кампании за легална работа и мотивиране внасянето на осигурителни вноски върху реалните доходи;
•    Насърчаване на доброволчеството в България и механизъм за  приемането  му  за  стаж,  така  че  след  завършване  на образование, полагалите доброволен труд да имат и стаж;

4. Младите и кризата

В условията на тежка криза държавата трябва да има стратегия и да взема мерки. Ние сме убедени, че кризата не бива да служи за извинение за орязване на разходите за образование, наука, култура и  технологии.  Държавата  не  трябва  да  прави  компромиси  като спестява от тези сфери. Философията на управление във време на криза би трябвало да е развитието на такива държавни инвестиции, които ще позволят повече хора, особено млади, да запазят работата си, а предприятията да не преживеят колапс.

Конкретните мерки, които ние виждаме са:

•    Кампании за професионално информиране и консултиране в системата на средното и висшето образование, провеждане на „Дни на отворени врати” за бизнеса в тях;
•    Предоставяне на стипендия за обучение и квалификация за младежите без работа, които нямат необходимия осигурителен стаж, за да получават обезщетение за безработица;
•    Стимули за предприемачите до 45 г., които стартират собствен бизнес с приоритет на производствените проекти. Мерки за облекчаване на достъпа до кредитен ресурс със създаване на Държавен фонд за млади предприемачи за кредитиране на бизнес инициативи до 50 хил. лв.;
•    Специализирани младежки трудови борси, организирани от Бюрата по труда.

5. За доходите и данъците

През последните години доходите на всички поколения български граждани се увеличиха, въпреки че те все още не са на нивото на европейските, а за съжаление – има и път за връщане назад.Ето защо наш приоритет е политиката на доходи и данъчно облагане.

Ние считаме, че трябва да се въведат:

•    Данък  „социална  отговорност”  за  хора  с  много  високи доходи;
•    Данъчни    облекчения    за    филантропия,    спонсорство    и дарения за  инициативи от обществена полза на фондации и неправителствени организации.

6. Младите хора, българското село и селско стопанство

•    Създаване на форми за държавна гаранция за младите хора в българските села, създаващи възможности за започване на собствен бизнес в самите малки населени места и общините от селските райони на България;
•    Регламентиране на данъчни преференции за работодателите в населените места под 2000 жители при назначаване на първо работно място на младежи;
•    Адекватна    финансова    политика    чрез    създаването    на „Земеделски гаранционен фонд”, осигуряващ паричен ресурс с преференции за младите фермери;
•    Създаване  на  реална  стратегия  за  развитие  на  селското стопанство в България, гарантираща политиката за развитието на сектора за 25 – 30 г., чрез която всеки млад стопанин знае как държавата ще развива сектора в дългосрочен план;
•    Активно ангажиране на държавата в търсенето на пазари за износ на селскостопанска продукция. Създаване на звено, което да се занимава само с тази проблематика, както и с реализиране на изнесени структури на същото звено във всяка от големите борси (тържища) в шестте района за планиране.

7. Липсващият елемент: Социалните дейности

За  нас  разумното  изразходване  на  средства  са  инвестициите  в социални проекти и инициативи. Убедени сме, че за да се реализира всеки човек трябва да получи равен шанс в образователно и социално отношение. И още нещо – да не се позволи да изпадне от системата, каквото и да се случи в живота му.

Днес България продължава да чувства остро демографския проблем. Въпреки,  че  българските  майки  ползват  най-дългия  период  на майчинство в ЕС, дилемата за това кое е на първо място – грижата за децата, кариерата или свободното време, е актуална. Младите родители не могат лесно да я решат. Отговорът е в добрата система от социални дейности, с които се ангажира държавата:

•    Изграждане  на  нови  детски  градини  и  разширяване  на детското образование в предучилищна възраст;
•    Предоставяне на данъчни стимули за работодателите, които развиват детски градини или други форми за отглеждане на децата на своите работници и служители;
•    Данъчни облекчения за семейства с повече от две деца;
•    След    съгласие на социалните партньори,    промяна в трудовото  законодателство  с  цел  да  бъдат  въведени  по- гъвкави разпоредби за разпределението на работното време, въвеждане на непълно работно време по искане на работници или    служители със семейни задължения, колективно уговаряне на разпределението на работното време;
•    Младите хора с увреждания да имат равен достъп до старт в кариерата, заетост и различни форми на професионално обучение    и    продължаващо        образование
•    Разработване и  прилагане  на  комплексна  програма  за  професионално ориентиране, обучение и заетост    на    млади хора    с увреждания;
•    Възстановяване на предприятията, в които преимуществено работят хора с увреждания;
•    Противодействие на тенденцията на масово изоставяне на деца със специфични нужди. Целеви помощи за семейства с деца със специфични нужди. Разширяване на мрежата от Дневни центрове за деца със специфични нужди;
•    Разширяване на дейността т.нар. Центрове за социални услуги в областните градове. Изграждане в рамките им на Кариерни центрове за хора с увреждания, които могат да упражняват трудова дейност и Кариерни центрове за деца, лишени от родителски грижи, които напускат институциите.

8. България е фактор

Ние сме важна част от българското общество и не ни е все едно как ще се развива държавата. За нас е важно България да бъде уважаван член  на  ЕС,  фактор  в  международната  политика,  в  световната енергетика и в региона на Балканите и Черноморския басейн. Ние искаме да не се срамуваме да заявим гордо „Аз съм Българин”.

Българските   традиции,   българската   култура,   българският   дух могат  да  отворят  много  врати  на  страната  ни  в  международен план.  От  особена  важност  са  действия,  свързани  с  укрепване на международния статус на България, изчистване на имиджа и засилване на енергийната сигурност на страната.

Нашите идеи в тази посока са:

•    Създаване на държавна стратегия за подобряване на имиджа на България;
•    Активизиране  на  държавната  политика  към  българите  (и особено младите хора) в чужбина. Целенасочена политика за завръщане на младите специалисти в страната;
•    Утвърждаване на Младежкото обединение като изразител на идеите на младите българи с леви убеждения в младежките структури  на  Партията  на  европейските  социалисти  и  на Социалистическия  интернационал.  Развиване  на  връзките на  Младежкото  обединение  с  младежки  социалистически организации от целия свят.
•    Усилване на ролята на България в региона чрез инициативи за обмяна на опит, посещения и организиране на срещи на младите  хора.  Безусловна  подкрепа  за  перспективата  за интегриране на Западните Балкани в ЕС и асоцииране на страните от Черноморския басейн.
•    Продължаване на изграждането на големите инфрастуктурни обекти  с  ясната  визия  за  превръщане  на  България  във важен енергиен възел в региона и с оглед на националната сигурност.
•    Твърдо ДА на АЕЦ „Белене” и запазване на дяловото участие на държавата. Ние сме против приватизацията и обслужването на чужди интереси.

9. Екологията на дневен ред

Ние, младите хора на БСП, вярваме, че България и българската природа са национално богатство, което не можем да пилеем, разпродаваме или  бетонираме.  Промените  в  климата  и  задълбочаващите  се глобални  екологични  проблеми  на  планетата  няма  да  подминат страната ни. Искаме и градската среда, в която живеем най-после да отговаря на европейски критерии, а не на старата максима, че щом вкъщи е чисто, не е важно какво се случва навън.
Убедени, че българската левица трябва ясно да отстоява екологичния приоритет, предлагаме:

•    Ефективно    и    адекватно    на    глобалните    и    регионални предизвикателства  екологично  образование  и  обучение  за устойчиво развитие на всяко образователно ниво;
•    Акцент върху компетенциите на структурите на местната власт в ролята им на органи по управление на околната среда и на основни бенефициенти на средствата от европейски фондове и пряко свързани с проблемите на качеството на живот;
•    Активна    работа    с    неправителствения    ‘’зелен    сектор’’, съвместни публични национални,регионални и международни инициативи;
•    Данъчна политика в посока на стимулиране на прехода към ‘’зелена икономика’’, както и по отношение на осигуряването на ‘’зелени работни места’’;
•    Акцент върху разработването на проекти, които подобряват качеството  на  живот  на  населението  и  параметрите  на околната среда;
•    Премахване на акциза върху екологични горива и инвестиции в екологичен транспорт, в това число и планирано изграждане на велоалеи в населените места, където това е възможно;
•    Мерки    за    насърчаване    употребата    на    биоразградими опаковки. Предоставяне на облекчени условия за ползване на общински терени за търговци или производители, които използват защитаващи природата технологии. Стимулиране на   юридически   лица   чрез   предоставяне   на   безплатни общински места за реклама.

10. За по-сигурни…младини

Едно от най-любимите клишета на политиците е: „Да пазим нашите деца. Да ги спасим от дрогата, престъпността и войната на пътя”. Но обратно пропорционално на употребата на тази фраза, проблемите, свързани  с  младежкото  насилие,  зависимости  и  престъпност  се увеличават.  В  тази  сфера  е  нужен  много  по-мащабен  подход  – политики,  стимулиращи  отговорното  родителство,  засилване  на ролята на семейството и възпитателната функция на училището, по- ясни мерки на полиция, съд и прокуратура в областта на младежката престъпност, отпор на мрежите за разпространение на наркотици и трафик на хора.

За да се направи най-после нещо реално в тази област, наш приоритет е:
•    Политика   за   превенция   на   младежката   престъпност   и разпространението на дрога;
•    Превенция на насилието и различни видове зависимости сред деца. Включване на училищата, детски педагогически стаи и родители в специална Програма за превенция на насилието и  различните  видове  зависимости.  Създаване  на  екипи от  представител  на  Детска  педагогическа  стая,  психолог, родители и ученици и провеждане на открити уроци на всеки две седмици;
•    Разяснителни   кампании   за   същността   на   корупционни практики в публичния и частния сектори, които да провокират нетърпимост към подобно поведение;
•    Контрол върху рискови сфери и дейности от формални и неформални младежки сдружения;
•    Информационни кампании на общоевропейска и световна тематика като трафик на хора, престъпления против мира и човечеството, миграция и др., които подготвят информирана и зряла гражданска позиция;
•    Акцент  върху  работа  с  младежите  в  посока  толерантно поведение на пътя и повишаване на шофьорските им умения предпоставка за намаляване на произшествия на пътя в контекста  на  управление  без  правоспособност,  нелегални състезания, след употреба на алкохол и наркотици;
•    “Отваряне”    и    популяризиране    на    дейността    на правоохранителните органи в области, които пряко засягат явления, свързани с извършители в по-млада възраст;
•    Засилване   на   контрола   при   оценяването   по   време   на шофьорските изпити;
•    Засилване на контрола при спазване на Закона за движение по пътищата;
•    Разширяване на системата за видеонаблюдение.

11. Свободно време и спорт

Когато семейството и училището не могат да спасят децата ни от зависимостите, насилието, отчуждението държавата трябва да не стои със затворени очи. Днешните проблемни деца са бомба със закъснител, която ще избухне утре. Глобалният свят влиза в малкия свят на децата ни и измества родното – традициите, националната гордост, любовта към историята и в крайна сметка към Родината. А тези понятия могат да бъдат модерни и интересни.

•    Традиционните библиотеки трябва да се отворят за новите информационни технологии. Те могат да бъдат и аудиотеки, и видеотеки, и интернет зали, и място за обмен на знание и информация;
•    Създаване на онлайн библиотека за българска литература.Обновяване  на  българските  библиотеки  и  читалища  по международни и европейски програми;
•    Отчисления от печалбата на Спортния тотализатор и други хазартни  игри,  които  да  бъдат  насочени  към  специална Програма за насърчаване на спорта в училищна възраст;
•    Разширяване обема, обхвата и финансирането на програмите за спорт на децата в свободното време;
•    Обръщане  на  пирамидата:  приоритетно  финансиране  не на т.нар.елитен спорт, а на спорта за всички, особено на ученическия и студентския спорт;
•    Използване на различни финансови източници за съхраняване, реновиране и изграждане на нова младежка и спортна база, зони и пространства за отдих и свободно време на младите хора.